Снежен Приказен Сън
Някъде на високо, високо в снежното небе имало две снежинки. Те всеки ден чакали своя ред да полетят към заспалата под топлия пух от сняг земя. И докато чакали, си играели на гоненица с вятъра. Въртели се в кръг, на горе, на долу и постепенно ставали все по-големи и по красиви. Времето минавало бавно и спокойно. Земния юрган ставал все по-дебел и по-пухкав.
А там долу на земята деца си играели с натрупания сняг. А едно от тях седяло на страни и гледало падащия сняг. Опитвало се да улови всяка една от тях, не защото искало да ги смачка или нещо друг, било самотно. То си търсело приятел. Но колкото и да се опитвало снежинките все се топели. Колкото по-вече се опитвало, толкова по-вече то ставало по-нещастно. А на около взело да се смрачава, било време да се прибира на топло, време за сън било .
В този момент се появил неговия баща, той го взел на ръце защото то не можело да ходи. То се сгушило в топлата и сигурна прегръдка на своя баща мислейки си за изминалия ден, и мечтаейки да си намери приятел. Вървял баща му към малката схлупена къщичка и носел своето щастие в прегръдките си, а то от топлината и лекото люлеене се унесло и започнало да сънува две малки снежинки който си играели с вятъра и чакали своя ред да полетят на долу. И докато ги гледало, и се чудело как да стигне до тях, в един момент те го видели, усмихнали му се, и го извикали да играе с тях. То не могло да повярва, че някой му обръща внимание и иска да си играе с него. Почнало да тича и в един момент, то усетило, че лети. Погледнало към себе си и останало учудено, то също било снежинка, а не едно безпомощно дете. И като се почнало една игра, една гоненица, една криеница из облаците... И така минавали часове, в един момент се сетило за своя баща и решило да го види, да му се обади да не се притеснява за него. Намерило то тяхната къщичка, полетяло на долу със своите приятели снежинки. Лека по лека стигнало то до прозореца и видяло своя баща нещастен, че не може да го намери. Било време да се сбогувало със своите нови приятели. Уговорили се на следващия ден пак да си играят. Полетяло към прозореца да махне на своя татко, забравяйки, че е снежинка и ако се допре до прозореца ще се стопи. Махало му с всички сили, а прозореца наближавал и наближавал, и аха, аха да се допре и се събудило в прегръдките на своя татко.
Макар да разбирало че това е само сън, то било щастливо със своите приятели и чакало да се гуши в своето легло, под топлия пухен юрган и отново да заспи, и да сънува една снежна приказка . . .
музика: ANTONIO VIVALDI - THE FOUR SEASONS & MORE - CONCERTO IN D-MAJOR - ALLEGRO