Споменът

Самотен под един фенер стоя,     

тебе чакам                                        

             и ето споменът се връща...

с теб се любим в дъжда                   

         бавно, пламенно и страстно...

Целувам твоите гърди                      

                                 гръб извиваш ТИ

и въздишка тиха като стон             

  когато аз прониквам в твоя "трон"

се отделя от твоите нежни струни.

И тръпнем двамата с теб                  

          в очакване на върховния момент

                               на мигът прекрасен,

             когато с тебе ний ще полетим

към нещо тъй неземно и блажено...      

Но ето споменът ми свърши,                

                и аз пак под фенер един стоя 

тебе чакам в дъжда...

Музикалното оформление е на:

Bryan Adams - Have you ever loved a woman