Най – после края на деня, понеделник, денят в който правя една дълга 100 километрова разходка Шумен – Варна. Ранно ставане в 5 сутринта. Един бавен и сънлив ден. ДА, обикновенно е така, ама не и днес. Докато стъпя на работа и лудницата почна. Като капак се оказа, че една от фирмите в който кандидаствах за работа се обади и утре в 12 часа на интервю, хихик, как ли ще мине. Цял ден правя една заявка за тонер касети. Дано утре успея да я довърша. И да я пускам. Имам да правя и един компютър, той поне лесната ама бавна част. 🙂

Взех си най после картата, сложих я, линукса я видя веднага, супер, ама не, нали моя касмет все нещо не му е наред се оправи само SAMBA-та, VPN-а пак реже пакетите, ужас, бактън вече, ако ми остане време ще си хвана колегата из основи да прегледаме ядрото, че вече не знам 🙁 . Като капак на всичко се оказа, че се омаза и PHP-то и в мометна още прекомпелирам.

Още ми я няма 1GB LAN картата, е не че аз я и бързам де, вчера интересно сърава не се издъни 🙂 успя да устиска на трансфера 🙂 , но така или иначе ще се сменя мрежова карта. Инсталирах Microsoft Windows Home Server, невероятно добре направена, всичко е така улеснено за хора който нямат големи представи за какво става дума, малко неприятно че не пита за диска как да го цели и форматира на ред, ама и на това си има решение, сериозно се замислям дали на не мина на Windows, и да се откажа от Linux. По време на работа дава грешки, но предполагам че е от инсталцията на виртуална машина. Вчера оправих вътрешната мрежа на Момчил, оказасе както предполагам, мрежовата карта се е бъгнала.

Почнахме да правим и архивите. Да видим дали ще се ходи и принего още.