След дълги размисли, и тестване на proxmox, се оказа че виртаулизацията със KVM и OpenVZ е хубаво нещо, но в моя случай е безмислено. Иначе е готино да имаш N на брой сървъри, разделени по процеси, конфигуриране на виртална вътрешна мрежа. Защо се оказа бесмислено:

1. Сървъра е  базиран  Debian  което в интерес на истината много не ме кефи, за това което ми трябва или няма информация или някой странен проблем.
2. Оказа се че не мога да накрам пощенския съръв да праща писма поради IP от групата 192.168.ххх.ххх.
3. Един макар и странен довод който изтъкна мой приятел : „При системното администриране се търси най простото решение“ а в случая аз само услжнявам системата.
4. Макар и добра машина (4 ядра на 2100 MHz & 4 GB ram) се оказа че машинат издиша, а са пуснати 5 машини на KVM и 3 машини на OpenVZ.
5. С многото машини идва и многото работа, в случая успях да си спестя малко с това, че се оказа че може да се ползва един и същ хард диск за много машини с копиране на самия виртален диск, но това не решава проблема с Update.

Та за това се събарят всички виртални машини, инсталира се пак Gentoo, всички процеси на една машина и евентоално някоя друга виртална машина за пълна виртуалицазия.  И пак продължавам с помагалото.  За него мисля да отделя една виртаулна машина за тестове.

This work by Александър Христов is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International